Главният редактор на Дождь: Все повече руснаци търсят независима информация
След 137 дни черен екран руската независима телевизия " Дождь " още веднъж е в ефир, само че от четири разнообразни точки на Европа. За новото начало и провокациите зад него - Анастасия Димитрова разговаря с основния редактор на медията Тихон Дзядко.
Излъчването на телевизионния канал „ Дождь “ беше възобновено преди съвсем два месеца. Разкажете ни за новото начало и за всичко това, което стои зад него.
Оценяваме това ново начало като доста сполучливо. Много се радваме, че нашият фен ни чакаше. За нас е значимо, че нашият фен ни очакваше и в Руската федерация, и оттатък рамките ѝ. „ Доджь “ се излъчва онлайн и в ефира на няколко кабелни оператори в Европа, Съединени американски щати и по целия свят. Оценявайки първия месец след повторния ни старт, виждаме, че единствено в Youtube имаме към 13 милиона фенове, освен това към 55%, т.е. повече от половината от тях живеят в Русия. А за нас е доста значимо да оповестяваме на феновете в нашата страна истината за това, което се случва по отношение на войната в Украйна и събитията в Руската федерация. Ако би трябвало да оценяваме по цифрите, сме доста радостни за това, което се случва. Разбираме, че това е единствено началото.
А що се отнася до това какво стоеше зад новото начало: Това беше огромна подготовка. На наличието, оформяне на документи, разкриване на акцията ни в Европа, приемане на лицензи. Беше много комплициран развой, който ни лиши няколко месеца. През юли главната част от всичко това беше свършена и по тази причина успяхме да излезем в ефир.
А за какво ви се наложи да спрете да работите, въпреки и краткотрайно за 137 дни?
Наложи ни се да спрем да работим, тъй като на 24 февруари Русия стартира пълномащабно нахлуване в Украйна и няколко дни по-късно в Русия беше открит политически режим с детайли на фашистка тирания. Отличителна специфичност на този режим е военната цензура.
За тези 6 месеца от началото на войната в Русия бяха блокирани повече от 5000 уеб страницата. Значителна част от тях са страници с осведомителни запаси, медии. Освен това бяха блокирани и едни от най-големите обществени мрежи, да вземем за пример Фейсбук и Twitter.
Президентът на Русия подписа и закон, забраняващ така наречен „ дискредитация на въоръжените сили “ и разпространението на така наречен „ фейкове “ против армията. Това значи, че за разпространението на каквато и да е информация, друга от оповестената от Министерството на защитата на Русия, всеки го грози наказване – административно или наказателно. Хората, които го вършат, са застрашени от 15 години затвор.
Това се прави по явни аргументи – с цел да се ограничи разпространяването на правдивата информация за съветските дейности в Украйна и в частност за съветските военни закононарушения. За нас да работим в сходна обстановка е безусловно невероятно.
Заради това още през март взехме решение да преустановим излъчването на малкия екран и да стартираме още веднъж от други точки на света.
А по какъв начин се промени работата ви през тези 137 дни, в които бяхте отвън ефир. Различна ли е по някакъв метод работата ви от това, което правехте до момента в който бяхте в Русия?
Не бих споделил, че работата ни по някакъв метод доста се отличава от това, което правехме в Русия. Има избрани механически промени, свързани с монетизацията и приемането на финансиране. Но в случай че погледнем нещата в профил, от гледната точка на феновете, не мисля, че могат да се виждат някакви съществени промени.
Въпреки, че не се намираме в Русия, с помощта на всички модерни средства, с помощта на интернет, имаме опция да продължим да работим.
Свързани
Вие не сте първият руснак, с който беседвам, който е взел решение да напусне страната си след началото на войната. И постоянно задавам следния въпрос: Как се решихте на тази стъпка без да знаете по кое време и дали в миналото ще се върнете?
Взехме го доста бързо, незабавно откакто започнахме да получаваме закани. Това беше единственото допустимо решение, тъй като изборът беше доста елементарен – да останем под опасността на наказателно произвеждане с вероятността да се окажем зад решетките или да заминем без ясна вероятност. Въпреки всичко, ние имахме уверения, че нашата сигурност ще бъде обезпечена и ще имаме опцията да продължим да работим.
Представени пред подобен избор, беше ясно, че ще тръгнем по втория вид и ще напуснем Русия. Макар и краткотрайно, въпреки и за незнаен интервал, само че все пак взехме решение да заминем.
Мислили ли сте по кое време бихте се върнали в Русия? Какво би трябвало да се промени, с цел да вземете това решение?
За да се случи това, в Русия би трябвало да има смяна на политическия режим. След това би трябвало да има и други промени като анулацията на репресивните закони, които дефинират какво е независимост на словото в Руската федерация. Рано или късно това ще се случи и незабавно по-късно и аз, и останалите членове на нашия екип ще се върнем назад у дома в Москва.
Телевизия „ Дождь “ започва в самото начало като „ позитивният канал “, „ оптимистичният канал “. Промени ли се това през годините?
Не, това не се промени. Въпреки всички комплицирани условия, в които се намираме, всеки от нас и малкия екран сама по себе си оставаме оптимисти. Убедени сме, че Руската федерация заслужава най-хубавото. Там има десетки милиони хора, които чакат положителни промени в страната и разбираме, че просто би трябвало доста да работим, с цел да стане факт това. Ние вършим тъкмо това и тъкмо поради това взехме решение да стартираме още веднъж.
Свързани
Както казахте и Вие, ликвидацията и затварянето на самостоятелни медии в Русия продължава и до през днешния ден. Само преди няколко дни беше лишен лицензът на хартиеното издание на „ Новая газета “ и това е единствено един образец за всичко, което се случва. Какво е въздействието на тази цензура в Русия върху руснаците? До каква степен те знаят какво в действителност се случва както в страната им, по този начин и в Украйна?
Много е комплицирано да се направи оценка за това, тъй като няма действителни измерители. Ясно е, че от една страна намаляването на достъпа до самостоятелна информация оказва въздействие в една или друга степен. Много хора не са склонни да подхващат старания, с цел да получават самостоятелна информация. За тях е по-лесно да се откажат от нея, в сравнение с да положат някакви старания, с цел да я получат.
Едновременно с това се вижда, че доста от руснаците употребяват разнообразни услуги за заобикаляне на блокирането, да вземем за пример VPN услуги. По този метод те получават достъп до самостоятелни медии, самостоятелна информация. Виждаме по равнището на нашите гледания в Руската федерация, че търсенето на самостоятелна информация е голямо и това доста ни радва.
Това обаче значително евентуално се отнася по-скоро до младежите. Какво обаче ще кажете за по-възрастните да вземем за пример, които не могат толкоз добре да употребяват технологиите?
Отговорът е явен. Виждаме, че фактически има разделяне по възрастов симптом. Виждаме, че младежите, които употребяват Интернет и разнообразни средства за връзка се интересуват повече от самостоятелна информация. В разследване от това процентът на хората, които не поддържат войната измежду тях е доста висок. Сред по-възрастните, по-консервативните хора позициите се разграничават.
Казахте, че в предишното сте получавали закани. Продължава ли това и в този момент?
Не, към този момент няма такива.
Какво бихте споделили на българите, тъй като има и такива, които не имат вяра, че в Украйна има война, а единствено военна интервенция?
Бих им споделил, че би трябвало просто да се управляват от обстоятелствата и изхождайки от тях да си вършат заключения. Има голямо количество самостоятелни източници, фрагменти, направени благодарение на спътници, които потвърждават, че съветската войска е направила военни закононарушения. Виждаме по какъв начин всеки ден в Украйна умират хора. Виждаме, че са убити повече от 350 деца.
Ако приказваме за това, че войната е специфична военна интервенция, по какъв начин си представяме войната? Тя съставлява сражения, в които вземат присъединяване танкове, самолети, вертолети, подводници, лодки. Всичко това го виждахме и по време на Втората международна война. Същото това нещо се случва и в този момент.
Не би трябвало да се лъжем. За страдание би трябвало да признаем, че в 22-ра година на 21-ви век е допустима огромна война в Европа.
Излъчването на телевизионния канал „ Дождь “ беше възобновено преди съвсем два месеца. Разкажете ни за новото начало и за всичко това, което стои зад него.
Оценяваме това ново начало като доста сполучливо. Много се радваме, че нашият фен ни чакаше. За нас е значимо, че нашият фен ни очакваше и в Руската федерация, и оттатък рамките ѝ. „ Доджь “ се излъчва онлайн и в ефира на няколко кабелни оператори в Европа, Съединени американски щати и по целия свят. Оценявайки първия месец след повторния ни старт, виждаме, че единствено в Youtube имаме към 13 милиона фенове, освен това към 55%, т.е. повече от половината от тях живеят в Русия. А за нас е доста значимо да оповестяваме на феновете в нашата страна истината за това, което се случва по отношение на войната в Украйна и събитията в Руската федерация. Ако би трябвало да оценяваме по цифрите, сме доста радостни за това, което се случва. Разбираме, че това е единствено началото.
А що се отнася до това какво стоеше зад новото начало: Това беше огромна подготовка. На наличието, оформяне на документи, разкриване на акцията ни в Европа, приемане на лицензи. Беше много комплициран развой, който ни лиши няколко месеца. През юли главната част от всичко това беше свършена и по тази причина успяхме да излезем в ефир.
А за какво ви се наложи да спрете да работите, въпреки и краткотрайно за 137 дни?
Наложи ни се да спрем да работим, тъй като на 24 февруари Русия стартира пълномащабно нахлуване в Украйна и няколко дни по-късно в Русия беше открит политически режим с детайли на фашистка тирания. Отличителна специфичност на този режим е военната цензура.
За тези 6 месеца от началото на войната в Русия бяха блокирани повече от 5000 уеб страницата. Значителна част от тях са страници с осведомителни запаси, медии. Освен това бяха блокирани и едни от най-големите обществени мрежи, да вземем за пример Фейсбук и Twitter.
Президентът на Русия подписа и закон, забраняващ така наречен „ дискредитация на въоръжените сили “ и разпространението на така наречен „ фейкове “ против армията. Това значи, че за разпространението на каквато и да е информация, друга от оповестената от Министерството на защитата на Русия, всеки го грози наказване – административно или наказателно. Хората, които го вършат, са застрашени от 15 години затвор.
Това се прави по явни аргументи – с цел да се ограничи разпространяването на правдивата информация за съветските дейности в Украйна и в частност за съветските военни закононарушения. За нас да работим в сходна обстановка е безусловно невероятно.
Заради това още през март взехме решение да преустановим излъчването на малкия екран и да стартираме още веднъж от други точки на света.
А по какъв начин се промени работата ви през тези 137 дни, в които бяхте отвън ефир. Различна ли е по някакъв метод работата ви от това, което правехте до момента в който бяхте в Русия?
Не бих споделил, че работата ни по някакъв метод доста се отличава от това, което правехме в Русия. Има избрани механически промени, свързани с монетизацията и приемането на финансиране. Но в случай че погледнем нещата в профил, от гледната точка на феновете, не мисля, че могат да се виждат някакви съществени промени.
Въпреки, че не се намираме в Русия, с помощта на всички модерни средства, с помощта на интернет, имаме опция да продължим да работим.
Свързани
Вие не сте първият руснак, с който беседвам, който е взел решение да напусне страната си след началото на войната. И постоянно задавам следния въпрос: Как се решихте на тази стъпка без да знаете по кое време и дали в миналото ще се върнете?
Взехме го доста бързо, незабавно откакто започнахме да получаваме закани. Това беше единственото допустимо решение, тъй като изборът беше доста елементарен – да останем под опасността на наказателно произвеждане с вероятността да се окажем зад решетките или да заминем без ясна вероятност. Въпреки всичко, ние имахме уверения, че нашата сигурност ще бъде обезпечена и ще имаме опцията да продължим да работим.
Представени пред подобен избор, беше ясно, че ще тръгнем по втория вид и ще напуснем Русия. Макар и краткотрайно, въпреки и за незнаен интервал, само че все пак взехме решение да заминем.
Мислили ли сте по кое време бихте се върнали в Русия? Какво би трябвало да се промени, с цел да вземете това решение?
За да се случи това, в Русия би трябвало да има смяна на политическия режим. След това би трябвало да има и други промени като анулацията на репресивните закони, които дефинират какво е независимост на словото в Руската федерация. Рано или късно това ще се случи и незабавно по-късно и аз, и останалите членове на нашия екип ще се върнем назад у дома в Москва.
Телевизия „ Дождь “ започва в самото начало като „ позитивният канал “, „ оптимистичният канал “. Промени ли се това през годините?
Не, това не се промени. Въпреки всички комплицирани условия, в които се намираме, всеки от нас и малкия екран сама по себе си оставаме оптимисти. Убедени сме, че Руската федерация заслужава най-хубавото. Там има десетки милиони хора, които чакат положителни промени в страната и разбираме, че просто би трябвало доста да работим, с цел да стане факт това. Ние вършим тъкмо това и тъкмо поради това взехме решение да стартираме още веднъж.
Свързани
Както казахте и Вие, ликвидацията и затварянето на самостоятелни медии в Русия продължава и до през днешния ден. Само преди няколко дни беше лишен лицензът на хартиеното издание на „ Новая газета “ и това е единствено един образец за всичко, което се случва. Какво е въздействието на тази цензура в Русия върху руснаците? До каква степен те знаят какво в действителност се случва както в страната им, по този начин и в Украйна?
Много е комплицирано да се направи оценка за това, тъй като няма действителни измерители. Ясно е, че от една страна намаляването на достъпа до самостоятелна информация оказва въздействие в една или друга степен. Много хора не са склонни да подхващат старания, с цел да получават самостоятелна информация. За тях е по-лесно да се откажат от нея, в сравнение с да положат някакви старания, с цел да я получат.
Едновременно с това се вижда, че доста от руснаците употребяват разнообразни услуги за заобикаляне на блокирането, да вземем за пример VPN услуги. По този метод те получават достъп до самостоятелни медии, самостоятелна информация. Виждаме по равнището на нашите гледания в Руската федерация, че търсенето на самостоятелна информация е голямо и това доста ни радва.
Това обаче значително евентуално се отнася по-скоро до младежите. Какво обаче ще кажете за по-възрастните да вземем за пример, които не могат толкоз добре да употребяват технологиите?
Отговорът е явен. Виждаме, че фактически има разделяне по възрастов симптом. Виждаме, че младежите, които употребяват Интернет и разнообразни средства за връзка се интересуват повече от самостоятелна информация. В разследване от това процентът на хората, които не поддържат войната измежду тях е доста висок. Сред по-възрастните, по-консервативните хора позициите се разграничават.
Казахте, че в предишното сте получавали закани. Продължава ли това и в този момент?
Не, към този момент няма такива.
Какво бихте споделили на българите, тъй като има и такива, които не имат вяра, че в Украйна има война, а единствено военна интервенция?
Бих им споделил, че би трябвало просто да се управляват от обстоятелствата и изхождайки от тях да си вършат заключения. Има голямо количество самостоятелни източници, фрагменти, направени благодарение на спътници, които потвърждават, че съветската войска е направила военни закононарушения. Виждаме по какъв начин всеки ден в Украйна умират хора. Виждаме, че са убити повече от 350 деца.
Ако приказваме за това, че войната е специфична военна интервенция, по какъв начин си представяме войната? Тя съставлява сражения, в които вземат присъединяване танкове, самолети, вертолети, подводници, лодки. Всичко това го виждахме и по време на Втората международна война. Същото това нещо се случва и в този момент.
Не би трябвало да се лъжем. За страдание би трябвало да признаем, че в 22-ра година на 21-ви век е допустима огромна война в Европа.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ